Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях –
край хиляди слънца.
Под техните лъчи запях –
до ярките лица.
Дали ще бъда тук след миг?
Или зефир студен
(след кратък и болезнен вик)
ще ме погълне в плен?
Нима с божествен дъх не бди
дръвчето ми над мен,
щом с нежна обич ме роди
в отминал летен ден?
Дръвчето ми живее в мен –
в най-златния ми цвят.
Светът от лъх не е лишен,
липите щом цъфтят.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
