Медоносно
Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях –
край хиляди слънца.
Под техните лъчи запях –
до ярките лица.
Дали ще бъда тук след миг?
Или зефир студен
(след кратък и болезнен вик)
ще ме погълне в плен?
Нима с божествен дъх не бди
дръвчето ми над мен,
щом с нежна обич ме роди
в отминал летен ден?
Дръвчето ми живее в мен –
в най-златния ми цвят.
Светът от лъх не е лишен,
липите щом цъфтят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
