ЛуЛу
49 222
24.08.2017 г., 20:45 ч.

Медоносно 

  Поезия
989 2 2

Листенце съм и спя в роса —

в сълзите ѝ блестя.

С дъждовен повей в небеса

и с птиците летя.

 

Пътувам сред цветя от смях –

край хиляди слънца.

Под техните лъчи запях –

до ярките лица.

 

Дали ще бъда тук след миг?

Или зефир студен 

(след кратък и болезнен вик)

ще ме погълне в плен?

 

Нима с божествен дъх не бди

дръвчето ми над мен,

щом с нежна обич ме роди

в отминал летен ден?

 

Дръвчето ми живее в мен –

в най-златния ми цвят.

Светът от лъх не е лишен,

липите щом цъфтят.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??