28 февр. 2017 г., 22:17

Мефисто валс

854 3 10

 

Навярно Епикур е много прав.
Животът е софра и каса бира.
Онази кучка иска автограф,
но ядец! Нямам време да умирам.

Хетерите обсаждат ме с мъгла.
Сънувам танц с най-нежната хетера.
Тя – дамата с косата е дошла
и иска да и бъда верен.

Отлагам неизбежния финал.
Не ми се слуша песен на камбана.
Безкраен е последният ми валс. 
Светът е валс и дами канят.

Но старецът замислено мълчи
и сигурно отгоре се подсмива.
Там има много риби без очи
и много полудели самодиви.

Той – онзи старец, може би съм аз
с безумствата си – вечно млади.
Бих искал във последния си час
софра, бутилка и менада.

Но пак изпраща ми Амур стрела.
Ще трябва пред жена да коленича.
Тя – дамата с косата е дошла
и шепне ми, че ме обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...