28.02.2017 г., 22:17

Мефисто валс

852 3 10

 

Навярно Епикур е много прав.
Животът е софра и каса бира.
Онази кучка иска автограф,
но ядец! Нямам време да умирам.

Хетерите обсаждат ме с мъгла.
Сънувам танц с най-нежната хетера.
Тя – дамата с косата е дошла
и иска да и бъда верен.

Отлагам неизбежния финал.
Не ми се слуша песен на камбана.
Безкраен е последният ми валс. 
Светът е валс и дами канят.

Но старецът замислено мълчи
и сигурно отгоре се подсмива.
Там има много риби без очи
и много полудели самодиви.

Той – онзи старец, може би съм аз
с безумствата си – вечно млади.
Бих искал във последния си час
софра, бутилка и менада.

Но пак изпраща ми Амур стрела.
Ще трябва пред жена да коленича.
Тя – дамата с косата е дошла
и шепне ми, че ме обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...