6 февр. 2008 г., 16:46

Между

903 0 11


Долината на нищите духом –

това е понятието, определящо днеска света.

Стоя сама пред огледалото глухо

и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,

по която да тръгна безпризорна

между пътеките праволинейно скучни?!

По която да тръгна безвъзвратно и покорно

към върха на планината, през дъбрави тучни?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ето и нещп за фалша,който те отблъсква а ти затова бягаш...не само от пренаселеността на големия град, а и от светлините и лъскавината (фалша) бягаш ти...край морето...или планината
  • Изпитах истинско удоволствие ... Благодаря!
  • хей....
  • Имаше един филм за двама непознати, как се влюбваха,
    но затова им помагаха знаците по пътя, за които имаха
    сетива да усещат, точно това ти желая, има ги следите!!!
    Поздравления, стихотворението ти е много добро,
    няма какво да се реформира!!!С обич!!!
  • Благодаря ви и Една молба: Искам да ми казвате, когато нещо в стиховете ми не е както трябва... защото градивната критика е най-ценният подарък и най-големият дар (от сърцето) за един творец !!! Аз знам, че тук има достатъчно мъдри и благородни писатели и поети за целта

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...