6.02.2008 г., 16:46 ч.

Между 

  Поезия » Философска
666 0 11


Долината на нищите духом –

това е понятието, определящо днеска света.

Стоя сама пред огледалото глухо

и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,

по която да тръгна безпризорна

между пътеките праволинейно скучни?!

По която да тръгна безвъзвратно и покорно

към върха на планината, през дъбрави тучни?!...

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето и нещп за фалша,който те отблъсква а ти затова бягаш...не само от пренаселеността на големия град, а и от светлините и лъскавината (фалша) бягаш ти...край морето...или планината
  • Изпитах истинско удоволствие ... Благодаря!
  • хей....
  • Имаше един филм за двама непознати, как се влюбваха,
    но затова им помагаха знаците по пътя, за които имаха
    сетива да усещат, точно това ти желая, има ги следите!!!
    Поздравления, стихотворението ти е много добро,
    няма какво да се реформира!!!С обич!!!
  • Благодаря ви и Една молба: Искам да ми казвате, когато нещо в стиховете ми не е както трябва... защото градивната критика е най-ценният подарък и най-големият дар (от сърцето) за един творец !!! Аз знам, че тук има достатъчно мъдри и благородни писатели и поети за целта
  • Харесва ми идеята ти,
    а следи...винаги има
  • Не се спирай никога;>
  • Прекрасен стих!Много ми хареса!Поздрав
  • мм, дам!Допада ми!
    Поздравчета!
  • Хубав стих!
  • Много ми хареса...Поздравления!!!
Предложения
: ??:??