6.02.2008 г., 16:46

Между

899 0 11


Долината на нищите духом –

това е понятието, определящо днеска света.

Стоя сама пред огледалото глухо

и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,

по която да тръгна безпризорна

между пътеките праволинейно скучни?!

По която да тръгна безвъзвратно и покорно

към върха на планината, през дъбрави тучни?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето и нещп за фалша,който те отблъсква а ти затова бягаш...не само от пренаселеността на големия град, а и от светлините и лъскавината (фалша) бягаш ти...край морето...или планината
  • Изпитах истинско удоволствие ... Благодаря!
  • хей....
  • Имаше един филм за двама непознати, как се влюбваха,
    но затова им помагаха знаците по пътя, за които имаха
    сетива да усещат, точно това ти желая, има ги следите!!!
    Поздравления, стихотворението ти е много добро,
    няма какво да се реформира!!!С обич!!!
  • Благодаря ви и Една молба: Искам да ми казвате, когато нещо в стиховете ми не е както трябва... защото градивната критика е най-ценният подарък и най-големият дар (от сърцето) за един творец !!! Аз знам, че тук има достатъчно мъдри и благородни писатели и поети за целта

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...