6.02.2008 г., 16:46

Между

894 0 11


Долината на нищите духом –

това е понятието, определящо днеска света.

Стоя сама пред огледалото глухо

и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,

по която да тръгна безпризорна

между пътеките праволинейно скучни?!

По която да тръгна безвъзвратно и покорно

към върха на планината, през дъбрави тучни?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето и нещп за фалша,който те отблъсква а ти затова бягаш...не само от пренаселеността на големия град, а и от светлините и лъскавината (фалша) бягаш ти...край морето...или планината
  • Изпитах истинско удоволствие ... Благодаря!
  • хей....
  • Имаше един филм за двама непознати, как се влюбваха,
    но затова им помагаха знаците по пътя, за които имаха
    сетива да усещат, точно това ти желая, има ги следите!!!
    Поздравления, стихотворението ти е много добро,
    няма какво да се реформира!!!С обич!!!
  • Благодаря ви и Една молба: Искам да ми казвате, когато нещо в стиховете ми не е както трябва... защото градивната критика е най-ценният подарък и най-големият дар (от сърцето) за един творец !!! Аз знам, че тук има достатъчно мъдри и благородни писатели и поети за целта

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...