AnTiHrIsTa (Амбър)
62 109
24 февр. 2009 г., 21:38

Между два свята 

  Поэзия
1163 0 4
Тъй искам аз да съм машина
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея,
да не страдам, да не копнея.

Но родих се аз просто жена,
чувствена, но безкрайно нещастна.
Но родих се да обичам и да страдам,
да вървя към върха, но вечно да пропадам.
Но родих се със сърце проклето,
щастие му бе дадено, но и отнето.

Тъй искам в някой ъгъл да ръждясвам,
без болка и страх бавно да угасвам.
Но родих се да вкуся сладката младост
и разбита да дочакам злочестата старост.
Тъй искам с криле метални да полетя,
но родих се по пътища прашни да бродя.

© Амбър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Началото на втория стих ми звучи като една песен:
    "Но родих се аз просто жена, благодарна, безкрайно човечна."
    иначе е доста натъжаващо. Но едва ли наистина го искаш, нали? Чувствата нараняват, но и ни правят щастливи
  • И наричаш това опит за поезия .. Това стихотворение ми хареса много !!Поздрав!
  • Поздрав!
  • Понякога и на мен това ми се иска... Поздрави!
Предложения
: ??:??