Между два свята
Тъй искам аз да съм машина
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея,
да не страдам, да не копнея.
Но родих се аз просто жена,
чувствена, но безкрайно нещастна.
Но родих се да обичам и да страдам,
да вървя към върха, но вечно да пропадам.
Но родих се със сърце проклето,
щастие му бе дадено, но и отнето.
Тъй искам в някой ъгъл да ръждясвам,
без болка и страх бавно да угасвам.
Но родих се да вкуся сладката младост
и разбита да дочакам злочестата старост.
Тъй искам с криле метални да полетя,
но родих се по пътища прашни да бродя.
вечно млада, безчувствена машина.
Тъй искам от стомана да съм цяла,
силна да съм, ни една сълза проляла.
Тъй искам без обич да живея,
да не страдам, да не копнея.
Но родих се аз просто жена,
чувствена, но безкрайно нещастна.
Но родих се да обичам и да страдам,
да вървя към върха, но вечно да пропадам.
Но родих се със сърце проклето,
щастие му бе дадено, но и отнето.
Тъй искам в някой ъгъл да ръждясвам,
без болка и страх бавно да угасвам.
Но родих се да вкуся сладката младост
и разбита да дочакам злочестата старост.
Тъй искам с криле метални да полетя,
но родих се по пътища прашни да бродя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амбър Всички права запазени
