15 апр. 2014 г., 11:50
Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата,
разбридаща посоки от сънища за азимут,
без всяка принадлежност към двата мои свята -
на границата легнах, а не на нечий топъл скут.
Едното ми сърце е меланхоличен скитник
и броди по бърдата на детските си ветрове,
а другото се срутва в себе си - термитник
от ежедневен хаос, от малките ми страхове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация