Между два свята
Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата,
разбридаща посоки от сънища за азимут,
без всяка принадлежност към двата мои свята -
на границата легнах, а не на нечий топъл скут.
Едното ми сърце е меланхоличен скитник
и броди по бърдата на детските си ветрове,
а другото се срутва в себе си - термитник
от ежедневен хаос, от малките ми страхове.
И няма ме на изток, на запад - не се вписах
и в Акашови записи няма да оставя знак…
Преглъщам се в зелено - една тотална липса
със място назначено - граничният гръбнак.
Зелена е тревата и, повече от ясно,
разбирам, че съм нейна и тя е истинският дом.
И между двата свята, на границата тясна,
оставам да ръждясвам - ненужна гилза от патрон.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
