5 сент. 2014 г., 23:43  

Между Холивуд и Боливуд – 3 (Снежанка)

922 0 7

В дворец живее със баща си

Снежанка. Той е Шеф на фирма,

отсъства често от дома си –

лети за Сингапур и Бирма.

 

Снежанка Мащеха си има,

а тя е грозна и проклета...

едва ли като нея има

на друга някоя планета!

 

Мъжът ù тръгне ли – не чака

и – хоп!– отива при Ловеца,

затъвайки и с двата крака

в прелюбодейството с наглеца...

 

Веднъж Снежанка срещна Принца –

с добри обноски той я слиса,

завършил преди месец ВИНС-а,

синче на столична Актриса.

 

Щом очарова го с усмивка

на първата им още среща,

замина с него на почивка

за Халкидиките горещи!

 

Далеч, сред непознати хора,

те в СПА хотела са щастливи!

Но, ето – влизат в асансьора...

усмивките им в миг изстиват!

 

Че в асансьора са... Познайте!...

Да – Мащехата със Ловеца!

Я по-добре си пожелайте

в гората да ви срещне Меца!

 

Снежанка изкрещява: – Мамо?!

А Принцът, изумен: – Баща ми?!...

Не би предсказал Нострадамус

със точност тъй нелепи драми!

 

Но приказката не приключва

с "живели някога щастливо...".

Пак нещо мъничко се случва,

макар не толкова красиво!

 

Достигнал вече до етажа,

с гръм асансьорът се отваря...

Как мога с думи да разкажа!

Тя – приказката – се повтаря.

 

Сега Снежанка кресва: – Татко?!

А Принцът подир нея: – Мамо?!

Туй съвпадение е рядко –

при влюбени се среща само!

 

Прегърнати, във коридора

са Шеф на фирма и Актриса...

Със тях препълнен, асансьора

от свръхтовара се бактиса!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...