5.09.2014 г., 23:43  

Между Холивуд и Боливуд – 3 (Снежанка)

918 0 7

В дворец живее със баща си

Снежанка. Той е Шеф на фирма,

отсъства често от дома си –

лети за Сингапур и Бирма.

 

Снежанка Мащеха си има,

а тя е грозна и проклета...

едва ли като нея има

на друга някоя планета!

 

Мъжът ù тръгне ли – не чака

и – хоп!– отива при Ловеца,

затъвайки и с двата крака

в прелюбодейството с наглеца...

 

Веднъж Снежанка срещна Принца –

с добри обноски той я слиса,

завършил преди месец ВИНС-а,

синче на столична Актриса.

 

Щом очарова го с усмивка

на първата им още среща,

замина с него на почивка

за Халкидиките горещи!

 

Далеч, сред непознати хора,

те в СПА хотела са щастливи!

Но, ето – влизат в асансьора...

усмивките им в миг изстиват!

 

Че в асансьора са... Познайте!...

Да – Мащехата със Ловеца!

Я по-добре си пожелайте

в гората да ви срещне Меца!

 

Снежанка изкрещява: – Мамо?!

А Принцът, изумен: – Баща ми?!...

Не би предсказал Нострадамус

със точност тъй нелепи драми!

 

Но приказката не приключва

с "живели някога щастливо...".

Пак нещо мъничко се случва,

макар не толкова красиво!

 

Достигнал вече до етажа,

с гръм асансьорът се отваря...

Как мога с думи да разкажа!

Тя – приказката – се повтаря.

 

Сега Снежанка кресва: – Татко?!

А Принцът подир нея: – Мамо?!

Туй съвпадение е рядко –

при влюбени се среща само!

 

Прегърнати, във коридора

са Шеф на фирма и Актриса...

Със тях препълнен, асансьора

от свръхтовара се бактиса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...