Живея във сурови времена,
животът ми е труден и измъчен.
Не бих желала да го отменя,
ако покана някой би ми връчил.
Бих искала до сетния си дъх
да си остана винаги такава -
момиче, тичащо към своя връх,
вървящо по пътека от жарава.
Мечтата ми е моят верен щит,
със който ще съм вечно защитена.
За туй вървя към вас със нрав открит,
защото съм с душа като антена.
© Кирилка Христова Все права защищены