7 июл. 2015 г., 14:16  

Между нас

537 0 7


МЕЖДУ НАС


в общуването                                                             

с арогантни светове

(омръзна ми да извървявам

пропастите помежду ни)

талантът ми

да измълчавам онова което е

навярно

някой ден ще ме погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)

 

 

                                                                               в общуването 

с арогантни светове

(омръзна ти да извървяваш

пропастите помежду ни)

талантът ти

да измълчаваш онова което е

навярно

някой ден ще те погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)



Благодаря на Белла за оформянето на финалите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белла, Благодаря Ти. Предложението много ми харесва и ще редактирам публикацията веднага.
  • Всеки има нужда от истински Приятели, Вальо, но не винаги те могат да помогнат. Благодаря че се отби. Зарадва ме. Много.
    Мария, има една малка пукнатина в еднаквостта. "Аз" изказът мисли че сам става след всяко падане. "Ти" изказът вярва,че понякога успява да го "вдигне"... Хубаво нещо са отраженията-по-хубаво от онова, което мислим за ... както и да е. Благодаря Ти!
  • За мен това е пълен синхрон. Когато гледаш него, виждаш себе си и обратно.
    Интересно хрумване! И се е получило!
    Поздрави!
  • Харесвам борбеността ти, изразена по този начин. Признавам си, след думичката „арогантен“ бих сложил само „пазете се“, но, явно, при теб е друго. Желая ти помощта на истински приятели – аз имам нужда от такива!
  • Благодаря, Септ!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...