7.07.2015 г., 14:16  

Между нас

538 0 7


МЕЖДУ НАС


в общуването                                                             

с арогантни светове

(омръзна ми да извървявам

пропастите помежду ни)

талантът ми

да измълчавам онова което е

навярно

някой ден ще ме погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)

 

 

                                                                               в общуването 

с арогантни светове

(омръзна ти да извървяваш

пропастите помежду ни)

талантът ти

да измълчаваш онова което е

навярно

някой ден ще те погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)



Благодаря на Белла за оформянето на финалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белла, Благодаря Ти. Предложението много ми харесва и ще редактирам публикацията веднага.
  • Всеки има нужда от истински Приятели, Вальо, но не винаги те могат да помогнат. Благодаря че се отби. Зарадва ме. Много.
    Мария, има една малка пукнатина в еднаквостта. "Аз" изказът мисли че сам става след всяко падане. "Ти" изказът вярва,че понякога успява да го "вдигне"... Хубаво нещо са отраженията-по-хубаво от онова, което мислим за ... както и да е. Благодаря Ти!
  • За мен това е пълен синхрон. Когато гледаш него, виждаш себе си и обратно.
    Интересно хрумване! И се е получило!
    Поздрави!
  • Харесвам борбеността ти, изразена по този начин. Признавам си, след думичката „арогантен“ бих сложил само „пазете се“, но, явно, при теб е друго. Желая ти помощта на истински приятели – аз имам нужда от такива!
  • Благодаря, Септ!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....