7.07.2015 г., 14:16  

Между нас

541 0 7


МЕЖДУ НАС


в общуването                                                             

с арогантни светове

(омръзна ми да извървявам

пропастите помежду ни)

талантът ми

да измълчавам онова което е

навярно

някой ден ще ме погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)

 

 

                                                                               в общуването 

с арогантни светове

(омръзна ти да извървяваш

пропастите помежду ни)

талантът ти

да измълчаваш онова което е

навярно

някой ден ще те погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)



Благодаря на Белла за оформянето на финалите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Белла, Благодаря Ти. Предложението много ми харесва и ще редактирам публикацията веднага.
  • Всеки има нужда от истински Приятели, Вальо, но не винаги те могат да помогнат. Благодаря че се отби. Зарадва ме. Много.
    Мария, има една малка пукнатина в еднаквостта. "Аз" изказът мисли че сам става след всяко падане. "Ти" изказът вярва,че понякога успява да го "вдигне"... Хубаво нещо са отраженията-по-хубаво от онова, което мислим за ... както и да е. Благодаря Ти!
  • За мен това е пълен синхрон. Когато гледаш него, виждаш себе си и обратно.
    Интересно хрумване! И се е получило!
    Поздрави!
  • Харесвам борбеността ти, изразена по този начин. Признавам си, след думичката „арогантен“ бих сложил само „пазете се“, но, явно, при теб е друго. Желая ти помощта на истински приятели – аз имам нужда от такива!
  • Благодаря, Септ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...