Jul 7, 2015, 2:16 PM  

Между нас

  Poetry » Other
543 0 7


МЕЖДУ НАС


в общуването                                                             

с арогантни светове

(омръзна ми да извървявам

пропастите помежду ни)

талантът ми

да измълчавам онова което е

навярно

някой ден ще ме погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)

 

 

                                                                               в общуването 

с арогантни светове

(омръзна ти да извървяваш

пропастите помежду ни)

талантът ти

да измълчаваш онова което е

навярно

някой ден ще те погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)



Благодаря на Белла за оформянето на финалите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Белла, Благодаря Ти. Предложението много ми харесва и ще редактирам публикацията веднага.
  • Всеки има нужда от истински Приятели, Вальо, но не винаги те могат да помогнат. Благодаря че се отби. Зарадва ме. Много.
    Мария, има една малка пукнатина в еднаквостта. "Аз" изказът мисли че сам става след всяко падане. "Ти" изказът вярва,че понякога успява да го "вдигне"... Хубаво нещо са отраженията-по-хубаво от онова, което мислим за ... както и да е. Благодаря Ти!
  • За мен това е пълен синхрон. Когато гледаш него, виждаш себе си и обратно.
    Интересно хрумване! И се е получило!
    Поздрави!
  • Харесвам борбеността ти, изразена по този начин. Признавам си, след думичката „арогантен“ бих сложил само „пазете се“, но, явно, при теб е друго. Желая ти помощта на истински приятели – аз имам нужда от такива!
  • Благодаря, Септ!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...