Jul 7, 2015, 2:16 PM  

Между нас

  Poetry » Other
539 0 7


МЕЖДУ НАС


в общуването                                                             

с арогантни светове

(омръзна ми да извървявам

пропастите помежду ни)

талантът ми

да измълчавам онова което е

навярно

някой ден ще ме погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)

 

 

                                                                               в общуването 

с арогантни светове

(омръзна ти да извървяваш

пропастите помежду ни)

талантът ти

да измълчаваш онова което е

навярно

някой ден ще те погуби

но казват: камъкът тежи

на мястото което обитава

(докато строи представи

от какво ли не

не ще познае 

каменната си направа)



Благодаря на Белла за оформянето на финалите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Белла, Благодаря Ти. Предложението много ми харесва и ще редактирам публикацията веднага.
  • Всеки има нужда от истински Приятели, Вальо, но не винаги те могат да помогнат. Благодаря че се отби. Зарадва ме. Много.
    Мария, има една малка пукнатина в еднаквостта. "Аз" изказът мисли че сам става след всяко падане. "Ти" изказът вярва,че понякога успява да го "вдигне"... Хубаво нещо са отраженията-по-хубаво от онова, което мислим за ... както и да е. Благодаря Ти!
  • За мен това е пълен синхрон. Когато гледаш него, виждаш себе си и обратно.
    Интересно хрумване! И се е получило!
    Поздрави!
  • Харесвам борбеността ти, изразена по този начин. Признавам си, след думичката „арогантен“ бих сложил само „пазете се“, но, явно, при теб е друго. Желая ти помощта на истински приятели – аз имам нужда от такива!
  • Благодаря, Септ!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...