21 июл. 2009 г., 15:30

Между сезоните 

  Поэзия
334 0 3

          МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ

 

За върбите лятото люлка е вързало.

Вятърът бледото слънце люлее.

Есента за път се стяга забързано,

зимата остава бяла песен да пее.

 

Есента се стича в олуците.

В локви, като лодки плуват листа.

За дълъг път се стягат птиците.

Набъбнала, чака семе пръстта.

 

Сега съм аз, объркан в сезоните.

В очите ми цветна пролет цъфти.

Нагонът на лятото душата ми гони.

Само зимата в косите блести.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??