МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
За върбите лятото люлка е вързало.
Вятърът бледото слънце люлее.
Есента за път се стяга забързано,
зимата остава бяла песен да пее.
Есента се стича в олуците.
В локви, като лодки плуват листа.
За дълъг път се стягат птиците.
Набъбнала, чака семе пръстта.
Сега съм аз, объркан в сезоните.
В очите ми цветна пролет цъфти.
Нагонът на лятото душата ми гони.
Само зимата в косите блести.
© Мимо Николов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чудесен стих - дишащ!Поздрави, Корсар!