Jul 21, 2009, 3:30 PM

Между сезоните 

  Poetry
337 0 3

          МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ

 

За върбите лятото люлка е вързало.

Вятърът бледото слънце люлее.

Есента за път се стяга забързано,

зимата остава бяла песен да пее.

 

Есента се стича в олуците.

В локви, като лодки плуват листа.

За дълъг път се стягат птиците.

Набъбнала, чака семе пръстта.

 

Сега съм аз, объркан в сезоните.

В очите ми цветна пролет цъфти.

Нагонът на лятото душата ми гони.

Само зимата в косите блести.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??