21.07.2009 г., 15:30 ч.

Между сезоните 

  Поезия
333 0 3

          МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ

 

За върбите лятото люлка е вързало.

Вятърът бледото слънце люлее.

Есента за път се стяга забързано,

зимата остава бяла песен да пее.

 

Есента се стича в олуците.

В локви, като лодки плуват листа.

За дълъг път се стягат птиците.

Набъбнала, чака семе пръстта.

 

Сега съм аз, объркан в сезоните.

В очите ми цветна пролет цъфти.

Нагонът на лятото душата ми гони.

Само зимата в косите блести.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??