Между сезоните
МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
За върбите лятото люлка е вързало.
Вятърът бледото слънце люлее.
Есента за път се стяга забързано,
зимата остава бяла песен да пее.
Есента се стича в олуците.
В локви, като лодки плуват листа.
За дълъг път се стягат птиците.
Набъбнала, чака семе пръстта.
Сега съм аз, объркан в сезоните.
В очите ми цветна пролет цъфти.
Нагонът на лятото душата ми гони.
Само зимата в косите блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
Чудесен стих - дишащ!Поздрави, Корсар!
