5 июл. 2024 г., 14:14

Менче с кладенчова вода 

  Поэзия » Философская
242 2 15

МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА

 

Пристегна баба своята бохча

и каза, че след малко ще се върне.

И аз се взирах в тънката черта,

в която хоризонтът бе изгърбен.

 

Светът край мене бе осиротял

и помня как се свлече тишината –

подобно тънък, избродиран шал,

над празни къщици и ниви мятан,

 

с упойващия мирис на сено,

с вкуса на прясно издоено мляко,

със скърцане на старото кросно,

където бавно се тъчеше мракът,

 

където разбираем бе светът,

преди да ме примами суетата,

побиращ стихналия селски път,

и двор – прошетан от разгулен вятър.

 

Навярно е било и в друг живот,

а аз ще стана сянка на коприва,

ще бъда семчица от сладък плод,

от минало, което си отива.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??