Менче с кладенчова вода
МЕНЧЕ С КЛАДЕНЧОВА ВОДА
Пристегна баба своята бохча
и каза, че след малко ще се върне.
И аз се взирах в тънката черта,
в която хоризонтът бе изгърбен.
Светът край мене бе осиротял
и помня как се свлече тишината –
подобно тънък, избродиран шал,
над празни къщици и ниви мятан,
с упойващия мирис на сено,
с вкуса на прясно издоено мляко,
със скърцане на старото кросно,
където бавно се тъчеше мракът,
където разбираем бе светът,
преди да ме примами суетата,
побиращ стихналия селски път,
и двор – прошетан от разгулен вятър.
Навярно е било и в друг живот,
а аз ще стана сянка на коприва,
ще бъда семчица от сладък плод,
от минало, което си отива.
© Валентина Йотова All rights reserved.
