15 мая 2020 г., 23:26

Мери 

  Поэзия » Пейзажная, Для детей
1055 3 3

                            Мери

 

Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин

 

Още на зазоряване луната се разтвори,

направи на слънцето място и си тръгна,

а слънчо веднага, щом проговори,

всички на работното си място върна.

 

Мотики и кирки затракаха в ритъм.

От пекарната разнесе се аромат на питки.

А Мери защо още спи, се питам?

Защо щом ще спи, си е оплела плитки?

 

И ето... събуди се нашето момиче

с пантофки на крака и усмивка на лице.

Какво по-хубаво от младо, учтиво кокиче?

С ''Добро утро!'' Мери поздравява от сърце.

 

Птичките свирят, а Мери с тях пее,

сякаш маестро музиканти концерт ни изнасят.

И не както овцата от скука блее,

а както локум ни бабите поднасят:

 

сладичко, мекичко,  розово, чисто,

изпълнено с обич, направо магично!

Девойчето литна, крилата разпери,

помощ за всички веднага намери.

 

 

 

 

 

 

 

© Денис Халил Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво!
  • Колко много любов има тук! Беше ми приятно да я почувствам!
  • Някак детско и чисто е. И сладичко, като локум. И радостно, и слънчево. Няма я онази надпревара, която убива детето у възрастните...
    Остани си дете, Денис, колкото се може по-дълго! 🌞
Предложения
: ??:??