Мери
Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори,
всички на работното си място върна.
Мотики и кирки затракаха в ритъм.
От пекарната разнесе се аромат на питки.
А Мери защо още спи, се питам?
Защо щом ще спи, си е оплела плитки?
И ето... събуди се нашето момиче
с пантофки на крака и усмивка на лице.
Какво по-хубаво от младо, учтиво кокиче?
С ''Добро утро!'' Мери поздравява от сърце.
Птичките свирят, а Мери с тях пее,
сякаш маестро музиканти концерт ни изнасят.
И не както овцата от скука блее,
а както локум ни бабите поднасят:
сладичко, мекичко, розово, чисто,
изпълнено с обич, направо магично!
Девойчето литна, крилата разпери,
помощ за всички веднага намери.
© Денис Халил All rights reserved.
