20 июн. 2014 г., 23:36

Мерзко, но познато

540 0 0

Мазна тиня залял е квартала.

Сполетя ни голяма, жестока беда!

Видях как се срути отсрещната сграда.

Видях, но я няма и мойта кола!


Майки проплакват. Децата ги няма.

Защо, Господи, ни наказа с това?

Хора изчезнали. Всички се вайкат.

А аз все не откривам мойта кола.


Дървета, хладилници, маси се блъскат.

Влаче ги гадната, мръсна вода.

Гръмотевици ръмжат, тряскат и съскат.

А аз нийде не виждам мойта кола.


Водата приижда все по-озлобена.

Там, май, труп на жена се видя...

Боже, прости ми! Видях от терасата.

Под навеса си беше мойта кола.

 

Много, много огорчен: Ник

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...