Jun 20, 2014, 11:36 PM

Мерзко, но познато

  Poetry
538 0 0

Мазна тиня залял е квартала.

Сполетя ни голяма, жестока беда!

Видях как се срути отсрещната сграда.

Видях, но я няма и мойта кола!


Майки проплакват. Децата ги няма.

Защо, Господи, ни наказа с това?

Хора изчезнали. Всички се вайкат.

А аз все не откривам мойта кола.


Дървета, хладилници, маси се блъскат.

Влаче ги гадната, мръсна вода.

Гръмотевици ръмжат, тряскат и съскат.

А аз нийде не виждам мойта кола.


Водата приижда все по-озлобена.

Там, май, труп на жена се видя...

Боже, прости ми! Видях от терасата.

Под навеса си беше мойта кола.

 

Много, много огорчен: Ник

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...