Мазна тиня залял е квартала.
Сполетя ни голяма, жестока беда!
Видях как се срути отсрещната сграда.
Видях, но я няма и мойта кола!
Майки проплакват. Децата ги няма.
Защо, Господи, ни наказа с това?
Хора изчезнали. Всички се вайкат.
А аз все не откривам мойта кола.
Дървета, хладилници, маси се блъскат.
Влаче ги гадната, мръсна вода.
Гръмотевици ръмжат, тряскат и съскат.
А аз нийде не виждам мойта кола.
Водата приижда все по-озлобена.
Там, май, труп на жена се видя...
Боже, прости ми! Видях от терасата.
Под навеса си беше мойта кола.
Много, много огорчен: Ник
© Ник Желев All rights reserved.