20.06.2014 г., 23:36

Мерзко, но познато

537 0 0

Мазна тиня залял е квартала.

Сполетя ни голяма, жестока беда!

Видях как се срути отсрещната сграда.

Видях, но я няма и мойта кола!


Майки проплакват. Децата ги няма.

Защо, Господи, ни наказа с това?

Хора изчезнали. Всички се вайкат.

А аз все не откривам мойта кола.


Дървета, хладилници, маси се блъскат.

Влаче ги гадната, мръсна вода.

Гръмотевици ръмжат, тряскат и съскат.

А аз нийде не виждам мойта кола.


Водата приижда все по-озлобена.

Там, май, труп на жена се видя...

Боже, прости ми! Видях от терасата.

Под навеса си беше мойта кола.

 

Много, много огорчен: Ник

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...