20.06.2014 г., 23:36 ч.

Мерзко, но познато 

  Поезия
393 0 0

Мазна тиня залял е квартала.

Сполетя ни голяма, жестока беда!

Видях как се срути отсрещната сграда.

Видях, но я няма и мойта кола!


Майки проплакват. Децата ги няма.

Защо, Господи, ни наказа с това?

Хора изчезнали. Всички се вайкат.

А аз все не откривам мойта кола.


Дървета, хладилници, маси се блъскат.

Влаче ги гадната, мръсна вода.

Гръмотевици ръмжат, тряскат и съскат.

А аз нийде не виждам мойта кола.


Водата приижда все по-озлобена.

Там, май, труп на жена се видя...

Боже, прости ми! Видях от терасата.

Под навеса си беше мойта кола.

 

Много, много огорчен: Ник

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??