Метафора
Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст
и без страх в дълбините притихна.
Болка от това водата дори не изпита.
Прие го в себе си, обгърна го в хлад,
предал се покорно на нейната власт.
Приютил се тихо в гръдта ù разбита,
в мокър пясък превърна твърдия свят,
отдал всяка частица на неземния грях.
Когато с утрото морето бурно утихна,
песъчинки кристални засветиха пак,
тя с нежност вината бе измила от тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Малинов Все права защищены
