Метафора

24 нояб. 2009 г., 12:51

Поэзия » Любовная

470 0 2

Вълни в скалистия бряг се разбиваха.

Вода и земя ведно снагите си впиваха,

обвили се в неистова сила и страст.

Къс скала в миг към прибоя политна.

С плясък вряза тялото в бялата паст

и без страх в дълбините притихна.

Болка от това водата дори не изпита.

Прие го в себе си, обгърна го в хлад,

предал се покорно на нейната власт.

Приютил се тихо в гръдта ù разбита,

в мокър пясък превърна твърдия свят,

отдал всяка частица на неземния грях.

Когато с утрото морето бурно утихна,

песъчинки кристални засветиха пак,

тя с нежност вината бе измила от тях.