ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
24.11.2009 г., 12:51 ч.

Метафора 

  Поезия » Любовна
471 0 2

 

Вълни в скалистия бряг се разбиваха.

Вода и земя ведно снагите си впиваха,

обвили се в неистова сила и страст.

 

Къс скала в миг към прибоя политна.

С плясък вряза тялото  в бялата паст

и без страх в дълбините притихна.

 

Болка от това водата дори не изпита.

Прие го в себе си, обгърна го в хлад,

предал се покорно на нейната власт.

 

Приютил се тихо в гръдта ù разбита,

в мокър пясък превърна твърдия свят,

отдал всяка частица на неземния грях.

 

Когато с утрото морето бурно утихна,

песъчинки кристални засветиха пак,

тя с нежност вината бе измила от тях.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??