Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст
и без страх в дълбините притихна.
Болка от това водата дори не изпита.
Прие го в себе си, обгърна го в хлад,
предал се покорно на нейната власт.
Приютил се тихо в гръдта ù разбита,
в мокър пясък превърна твърдия свят,
отдал всяка частица на неземния грях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up