Метаморфоза

8 авг. 2017 г., 18:26

Поэзия » Любовная

265 0 3

Преди се чувахме, дори като шептим.

Понякога и думите, и дрехите

са в тежест. И излишни.

Посягаха ръцете ни в синхрон

най-малкото да поделим.

Сънувахме един и същи сън,

в еднакъв ритъм дишахме.

Подир досадата на битовия ред

да ни приклещи към баналната си роля,

красива бях във тъмно и на свещ,

мъжествен рицар ти средновековен.

Преди да се изниже нежността

като конец копринен в пръстите ми леки,

подир камарата от гняв и суета

да ни затрупа като случай ординерен,

боя се, че пак вярвам в чудеса.

Дори да си останат само спомен.

slavimn (Славяна)

2017-08-08T21:09:07+03:00

Това е предизвикателството - да запазим и възраждаме любовта въпреки битовизма. Късметлии са успелите!
teis

2017-08-08T19:21:44+03:00

Излишното? То е тежест. А ние сме наивни да я носим. Размисли ме, Христина.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-08T18:46:38+03:00

Защо трябва да се боим? Вярата в чудеса олекотява бремето на битието. Хубаво е!