Метаморфоза
Преди се чувахме, дори като шептим.
Понякога и думите, и дрехите
са в тежест. И излишни.
Посягаха ръцете ни в синхрон
най-малкото да поделим.
Сънувахме един и същи сън,
в еднакъв ритъм дишахме.
Подир досадата на битовия ред
да ни приклещи към баналната си роля,
красива бях във тъмно и на свещ,
мъжествен рицар ти средновековен.
Преди да се изниже нежността
като конец копринен в пръстите ми леки,
подир камарата от гняв и суета
да ни затрупа като случай ординерен,
боя се, че пак вярвам в чудеса.
Дори да си останат само спомен.
© Христина Комаревска All rights reserved.
