пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
Aug 8, 2017, 6:26 PM

Метаморфоза 

  Poetry » Love
225 0 3

 

Преди се чувахме, дори като шептим.

Понякога и думите, и дрехите

са в тежест. И излишни.

Посягаха ръцете ни в синхрон

най-малкото да поделим.

Сънувахме един и същи сън,

в еднакъв ритъм дишахме.

Подир досадата на битовия ред

да ни приклещи към баналната си роля,

красива бях във тъмно и на свещ,

мъжествен рицар ти средновековен.

Преди да се изниже нежността

като конец копринен в пръстите ми леки,

подир камарата от гняв и суета

да ни затрупа като случай ординерен,

боя се, че пак вярвам в чудеса.

Дори да си останат само спомен.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е предизвикателството - да запазим и възраждаме любовта въпреки битовизма. Късметлии са успелите!
  • Излишното? То е тежест. А ние сме наивни да я носим. Размисли ме, Христина.
  • Защо трябва да се боим? Вярата в чудеса олекотява бремето на битието. Хубаво е!
Random works
: ??:??