Между редовете
Обичам, когато се смееш.
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш
с онези невинни очи,
с които успяваш да сгрееш –
на слънцето както лъчи.
Обичам, когато си нежен.
И цялата в теб затрептя.
Във вечери бурни и снежни,
когато ми носиш цветя.
Обичам те – само са букви.
Потребни, човешки слова.
Не стигат и всички азбуки,
на теб – да изкажа това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
