Обичам, когато се смееш.
Така ме разсмиваш и мен.
И чувствам – живееш... живеем
напук на проклетия ден.
Обичам те, щом ме погледнеш
с онези невинни очи,
с които успяваш да сгрееш –
на слънцето както лъчи.
Обичам, когато си нежен.
И цялата в теб затрептя.
Във вечери бурни и снежни,
когато ми носиш цветя.
Обичам те – само са букви.
Потребни, човешки слова.
Не стигат и всички азбуки,
на теб – да изкажа това...
© Виолета All rights reserved. ✍️ No AI Used
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
