10 нояб. 2024 г., 19:49

Миг на покой

384 0 0

в луната се скрих, но не в онази на небето

А в моята, тази дето свети в сърцето

Сгуших се там, намерих покой

в капките дъждовни, в силния порой 

 

Забравила бях звука на щастието, и ето пея

Онази стара и забравена наша песен

Напомня ми теб, разбрах го 

в мига в който сълзата погали лицето 

 

Звука на смеха ти пищи в ушите 

А думите ти остри пък го заглушават 

И отново във вихрушката съм, зове ме

На парчета се разпадам, събирам се 

 

мастилото разля се по листа 

Закри всяко чувство останало там

последните букви затънаха в мрака

И на платното остана само тъгата

 

*Откъсна се част…

 

Изписа се надежда, а след нея остана нечетливо

тъмнината опита, но не успя да те заличи

Таз пуста и безсилна пред всичко емоция 

тя показа ми път със много кривини 

 

Да те поема, страх ме е, просто да вървя

Да разкрия душата-ще ме разбереш ли? 

Нека да си остане тежест само за мене 

Щом ушите твои не дочуха, нека се лее

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Katerina Pavlova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...