Неусетно звезда трепна в небесата,
  като че ангел небесен привлече
  в царственото войнство на тишината
  деня към своята мила вечер.
  И гората разгъна пазви да я приеме,
  ведно с цвят, клон и шушулка,
  природата кани се товар да снеме,
  само една танцуваща  светулка 
  и щурец се понасят на вечерен пир,
  усетили тайнствена музика от небето,
  нима в кръговрата на вечния мир,
  над планини и равнини, над морето,
  вселената отглася в ритъм без грешка 
  божествена песен - ефирно лека,
  като че ли нарежда мъдрост тежка
  за силата своя и  слабостта на човека!
   
  ("Миг на свечеряване" - Н. Георгиева)