Feb 22, 2009, 2:23 PM

Миг на свечеряване

857 0 0

  Неусетно звезда трепна в небесата,
  като че ангел небесен привлече
  в царственото войнство на тишината
  деня към своята мила вечер.
  И гората разгъна пазви да я приеме,
  ведно с цвят, клон и шушулка,
  природата кани се товар да снеме,
  само една танцуваща  светулка 
  и щурец се понасят на вечерен пир,
  усетили тайнствена музика от небето,
  нима в кръговрата на вечния мир,
  над планини и равнини, над морето,
  вселената отглася в ритъм без грешка 
  божествена песен - ефирно лека,
  като че ли нарежда мъдрост тежка
  за силата своя и  слабостта на човека!
   
  ("Миг на свечеряване" - Н. Георгиева)  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...