Миг от съня ти
Не съм край реката уханното цвете,
не съм на гората върбата зелена,
но в бурята вихър косите ми сплете,
показа ми как като повей да стѐна.
Понеже на глътки те грабя – до суша,
вкусът на застинало време познавам.
Подобно на роза в бодли ще се сгуша,
снежинка на устни съм, в жар се стопявам.
Миражно отронвам си плът от плътта ти
и сливам я с вятър, запял над морета.
В очите ти сбирам се – миг от съня ти,
за лято мечта си – от славей отнета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
