ЛуЛу
49 222
3.11.2016 г., 19:18 ч.  

Миг от съня ти 

  Поезия » Любовна
2249 14 19

Не съм край реката уханното цвете,

не съм на гората върбата зелена,

но в бурята вихър косите ми сплете,

показа ми как като повей да стѐна.

 

Понеже на глътки те грабя – до суша,

вкусът на застинало време познавам.

Подобно на роза в бодли ще се сгуша,

снежинка на устни съм, в жар се стопявам.

 

Миражно отронвам си плът от плътта ти

и сливам я с вятър, запял над морета. 

В очите ти сбирам се – миг от съня ти,

за лято мечта си – от славей отнета.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??