Миг от вечност
Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо
да повтори.
Знаем го, а все не ни се вярва,
че сме миг необратим
от вечност.
И сред общата житейска врява
губим свойта доброта,
човечност,
с вечния ламтеж за власт, за слава...
Осъзнали свойта
мимолетност,
питаме: след нас какво остава?!
Пътят, към безкрайната
далечност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
