slava82 (Славка Любенова)
207 2
Oct 25, 2011, 5:05 PM

Миг от вечност 

  Poetry » Phylosophy
533 0 8

 

Времето отлита безвъзвратно

като птица

в сините простори.

То не връща взетото обратно

и не може нищо

да повтори.

 

Знаем го, а все не ни се вярва,

че сме миг необратим

от вечност.

И сред общата житейска врява

губим свойта доброта,

човечност,

 

с вечния ламтеж за власт, за слава...

Осъзнали свойта

мимолетност,

питаме: след нас какво остава?!

Пътят, към безкрайната

далечност!

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??