slava82 (Славка Любенова)
207 2
25.10.2011 г., 17:05 ч.

Миг от вечност 

  Поезия » Философска
536 0 8

 

Времето отлита безвъзвратно

като птица

в сините простори.

То не връща взетото обратно

и не може нищо

да повтори.

 

Знаем го, а все не ни се вярва,

че сме миг необратим

от вечност.

И сред общата житейска врява

губим свойта доброта,

човечност,

 

с вечния ламтеж за власт, за слава...

Осъзнали свойта

мимолетност,

питаме: след нас какво остава?!

Пътят, към безкрайната

далечност!

© Славка Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??