Миг от вечност
Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо
да повтори.
Знаем го, а все не ни се вярва,
че сме миг необратим
от вечност.
И сред общата житейска врява
губим свойта доброта,
човечност,
с вечния ламтеж за власт, за слава...
Осъзнали свойта
мимолетност,
питаме: след нас какво остава?!
Пътят, към безкрайната
далечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
