2 июл. 2006 г., 15:33

Миг преди тръгване

926 0 11
Тръгвам.
Вратата тихо
ще изстене
като спомен.
Ще ме поеме
пътят с тъмнината си.
Зад гърба ми,
весел, светъл лъч
ще сбъдне,
слънчева мечта - зората.
А времето,
едно такова - никакво...
Кантарно - като хората...
И поздравът
ми май ще е такъв:
Добро утро!...
Лека нощ! - усмихнато...
Оставих спящата
в леглото си умора.
А денят ви - нека е щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...