Jul 2, 2006, 3:33 PM

Миг преди тръгване

  Poetry
925 0 11
Тръгвам.
Вратата тихо
ще изстене
като спомен.
Ще ме поеме
пътят с тъмнината си.
Зад гърба ми,
весел, светъл лъч
ще сбъдне,
слънчева мечта - зората.
А времето,
едно такова - никакво...
Кантарно - като хората...
И поздравът
ми май ще е такъв:
Добро утро!...
Лека нощ! - усмихнато...
Оставих спящата
в леглото си умора.
А денят ви - нека е щастлив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...