limeruna (Йоана)
565 3355
13 окт. 2019 г., 02:20

Мигла на нощта 

  Поэзия
633 3 7

Мигла на нощта


Бои ли се, жената е душа, не иска в нея слънце да изгрее. 
Но аз не съм жена, а тишина, дори да стана облак не умея. 
Навън те търси сънено пеша една мечта, умира, но – добре е. 
И аз не съм желана топлина, и восъкът се стапя и се смее. 

 

Усмивка даваш, обич и живот, полегнала в гласа ти тиха книга 
съм аз в зори дори, а посред нощ сълзичката на огъня те иска. 
Изгубих се в далечния си ден, но топлата ти мисъл ме издига 
в мъглата на дъжда опожарен и болките ни бягат много близко. 

 

Кристално чисто пенесто море налива в небесата нови бури,

вълните са помахали криле на спомен, който няма кой да чуе. 

А въглен пише, мигла на нощта, полива тази есен от копнежи, 

в зеници тъмни грее любовта и в твоите очи за миг поглеждам.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??