Мила моя
И двамата сме остарели,
макар и същите сега,
косите ни са побелели,
обичаме се, но с тъга.
И мъчим се да се измамим,
че любовта е в нас,
по навик любим и се галим,
шепнейки с престорен глас,
"обичам те" ми казваш ти
и сякаш търсиш потвърждение,
не искам да се лъжем, разбери,
достатъчно сме в прегрешение,
избяга радостта от нас,
забравихме и как се плаче,
остана само похабена страст,
единствено която тачим.
http://www.vbox7.com/play:cee99f84
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Динко Милев Все права защищены
