И двамата сме остарели,
макар и същите сега,
косите ни са побелели,
обичаме се, но с тъга.
И мъчим се да се измамим,
че любовта е в нас,
по навик любим и се галим,
шепнейки с престорен глас,
"обичам те" ми казваш ти
и сякаш търсиш потвърждение,
не искам да се лъжем, разбери,
достатъчно сме в прегрешение,
избяга радостта от нас,
забравихме и как се плаче,
остана само похабена страст,
единствено която тачим.
http://www.vbox7.com/play:cee99f84
© Динко Милев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
