8 авг. 2014 г., 20:15

Милата ми муза

437 0 4

Ти сякаш от звездите идваш, мила,

и носиш нежна звездна светлина.

Във теб личи божествената сила,

като една голяма планина.

 

И ти си, скъпа, този връх отгоре,

където стига края на света.

Където в бели снегове отколе

и еделвайс показва си цвета.

 

И аз със тебе вечно ще се скитам

да търся песни горе на върха.

И винаги сърцето си ще питам

защо пред теб ми спира то дъха?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само сърцето може да ти даде верния отговор...
  • Благодаря, Таня!
    Благодаря, Водичке!
    Радвам се, че се отбихте и при мен!
    Желая Ви хубава неделя!
  • Възторжена възхвала на Музата - като Божествена сила и връх над света.
    А това задължава всеки опит за поетическо творчество...
    Споделям идеята, Апостоле.
  • Върховите оставят без дъх, дори когато се катерят постоянно...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...