8 авг. 2014 г., 20:15

Милата ми муза

433 0 4

Ти сякаш от звездите идваш, мила,

и носиш нежна звездна светлина.

Във теб личи божествената сила,

като една голяма планина.

 

И ти си, скъпа, този връх отгоре,

където стига края на света.

Където в бели снегове отколе

и еделвайс показва си цвета.

 

И аз със тебе вечно ще се скитам

да търся песни горе на върха.

И винаги сърцето си ще питам

защо пред теб ми спира то дъха?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само сърцето може да ти даде верния отговор...
  • Благодаря, Таня!
    Благодаря, Водичке!
    Радвам се, че се отбихте и при мен!
    Желая Ви хубава неделя!
  • Възторжена възхвала на Музата - като Божествена сила и връх над света.
    А това задължава всеки опит за поетическо творчество...
    Споделям идеята, Апостоле.
  • Върховите оставят без дъх, дори когато се катерят постоянно...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...