Ти сякаш от звездите идваш, мила,
и носиш нежна звездна светлина.
Във теб личи божествената сила,
като една голяма планина.
И ти си, скъпа, този връх отгоре,
където стига края на света.
Където в бели снегове отколе
и еделвайс показва си цвета.
И аз със тебе вечно ще се скитам
да търся песни горе на върха.
И винаги сърцето си ще питам
защо пред теб ми спира то дъха?
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
