Ти сякаш от звездите идваш, мила,
и носиш нежна звездна светлина.
Във теб личи божествената сила,
като една голяма планина.
И ти си, скъпа, този връх отгоре,
където стига края на света.
Където в бели снегове отколе
и еделвайс показва си цвета.
И аз със тебе вечно ще се скитам
да търся песни горе на върха.
И винаги сърцето си ще питам
защо пред теб ми спира то дъха?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
