Ти сякаш от звездите идваш, мила,
и носиш нежна звездна светлина.
Във теб личи божествената сила,
като една голяма планина.
И ти си, скъпа, този връх отгоре,
където стига края на света.
Където в бели снегове отколе
и еделвайс показва си цвета.
И аз със тебе вечно ще се скитам
да търся песни горе на върха.
И винаги сърцето си ще питам
защо пред теб ми спира то дъха?
© Никола Апостолов All rights reserved.