8 ago 2014, 20:15

Милата ми муза

  Poesía
434 0 4

Ти сякаш от звездите идваш, мила,

и носиш нежна звездна светлина.

Във теб личи божествената сила,

като една голяма планина.

 

И ти си, скъпа, този връх отгоре,

където стига края на света.

Където в бели снегове отколе

и еделвайс показва си цвета.

 

И аз със тебе вечно ще се скитам

да търся песни горе на върха.

И винаги сърцето си ще питам

защо пред теб ми спира то дъха?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само сърцето може да ти даде верния отговор...
  • Благодаря, Таня!
    Благодаря, Водичке!
    Радвам се, че се отбихте и при мен!
    Желая Ви хубава неделя!
  • Възторжена възхвала на Музата - като Божествена сила и връх над света.
    А това задължава всеки опит за поетическо творчество...
    Споделям идеята, Апостоле.
  • Върховите оставят без дъх, дори когато се катерят постоянно...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...