8.08.2014 г., 20:15

Милата ми муза

432 0 4

Ти сякаш от звездите идваш, мила,

и носиш нежна звездна светлина.

Във теб личи божествената сила,

като една голяма планина.

 

И ти си, скъпа, този връх отгоре,

където стига края на света.

Където в бели снегове отколе

и еделвайс показва си цвета.

 

И аз със тебе вечно ще се скитам

да търся песни горе на върха.

И винаги сърцето си ще питам

защо пред теб ми спира то дъха?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само сърцето може да ти даде верния отговор...
  • Благодаря, Таня!
    Благодаря, Водичке!
    Радвам се, че се отбихте и при мен!
    Желая Ви хубава неделя!
  • Възторжена възхвала на Музата - като Божествена сила и връх над света.
    А това задължава всеки опит за поетическо творчество...
    Споделям идеята, Апостоле.
  • Върховите оставят без дъх, дори когато се катерят постоянно...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...